Книги и разкази
Проза
Книги
Текстове
Изкуство
Това беше просто. Толкова просто че да се ядосаш.Трябваше да нарисува картина, голяма картина, проста композиция, фигуративна. Нещо въздействащо. Това е. Почти се обиди когато не получи повече инструкции и му връчиха малкото листче с крайната дата и подписа на ректора. Това е му бяха казали и дори му се бяха усмихнали. По целия път към вкъщи не каза нищо, размишляваше. Какво прави човек с тая свобода? Не сме лъвове че да я изтичаме или …
И тая тънка тънка нежност
Въпросът е къде да се скрием. Кога точно да вдигна ръце нагоре, така че да закрият очите ми. Накъде да погледна, когато погледът ми изглежда няма посока, освен онази очевидната, единствената останала, която тегли ли тегли.Поглеждам тая градина и виждам там облите камъни, подредени в средата, като менхири, като престари пазители на нещо, на нещо твърде малко и нежно, твърде крехко. И тая нежност… Тъжната истина е че тя може да бъде спасена само от …
Топла вода
Навън дъждът се изливаше както винаги, и както никога, все така безкраен, все така чужд. Странен, меланхоличен беше тоя дъжд, твърде човечен беше, казвам ти, твърде човечен, твърде безмилостно валеше, твърде като мъж страдаше, глухо и далечно, като жена плачеше нещо в него, с истинска болка, с неприкрито сърце плачеше тоя дъжд. И все не спираше, все продължаваше това свое лутане, блъскаше се като пиян в прозрачните прозорци, вгледаждаше се във всичко отвъд него, всичко …
Как, как, как се почуква така отвън...
- Как, как, как се почуква така отвън…На ритмичния звук на дъжда отвръщаше бавното, повтарящо се почукване по дървената врата. Отвътре то звучеше приглушено и далечно, а дъждът беше просто фон.Отвън почукваше онова нещо от гората, което снощи ни беше видяло да се прибираме. Не можахме да разберем какво е, видяхме само сянката му.Сянката беше издължена, неестествено издължена и остра, като че сянка на нещо, и отгоре нещо друго. Като че на две неща сглобени …
За Смъртта №3
Всички се бяха насъбрали около леглото, насядали по краищата и гледаха тъжно. В стаята имаше сигурно поне осем човека, деца, внуци, правнуци, някои от останалите добри приятели и съпругата му. А дядото лежеше по средата в леглото си и се хихикаше ехидно.По-рано сутринта бабата даже му се беше обидила. Всеки път едно и също, всичките тия години. От 20 годишен не беше мръднал. Малоумник.Тя беше влязла в стаята предпазливо, с насълзени очи и когато го …
За Смъртта №4 (Трансплантация)
Спъна се.Залитна рязко, едва не падна, но се удържа и след като полетя напред овладя тежестта си и се огледа наокло.Заведението беше полу-празно. Барманът стоеше някак далечно и все така чистеше една от чашите. В дъното се мържелееха силуетите на няколко жени които доволно си мъркаха една на друга, сетне избухваха във високи и непристойни смехове, осъзнаваха смъртността си и отново утихваха. Повечето от чашите стояха вече изпразнени. Близо до вратата седеше млад мъж с …
И след това остава язва
С мен тая честност никога не е била любовница, винаги сме се обичали както обичаш съпруга, пълнокръвно и чистосърдечно, с всичките моменти на останали скрити в мрака сълзи, всичките заглъхнали писъци и зачервени големи очи и колена. С треперенето на недоспиването, когато онзи разговор ви задържи дълбоко в дебрите на нощта, когато небето изглежда по-светло от мастилената мъгла в главата ти, онези моменти на откровение в които всичко се опъва до скъсване, след които оставят …
На дъното на градината
Забравих за слънцето, поне за лицето му ненабраздено от стотиците лунички на листата. Лежах тук, някак накрая на всичко, толкова по-далеч от къщата, от предишния си живот, от онези неща които ме правеха щастлив и тъжен, лежах някъде извън себе си във високата трева с дребните охлюви и техните любопитни очи, които все се криеха когато понечех да ги докосна. Няма време когато нещо е толкова далечно, времето е като функция на всичко познато, на …
Грешната страна на небето
Днес ми се струва по-близо всичко онова, което обикновено стои заключено зад тъмния покров на небето. Изглежда сякаш онзи дъжд, който се очаква да завали, ще спре деня предварително, ще дръпне завесите твърде рано, а ние ще останем зад дебелия тъмно син плат, ужасно далече. Намираме се от погрешната страна на небето. 07.05.2026
Разхождаше се замислен
Разхождаше се замислен. Отдавна беше спрял да обръща внимание на крачките си, които кънтяха след него. Чувстваше се изморен и отчаян, но поне в градината беше зелено и клоните се преплитаха по онези особени начини, напомнящи мандали. Някъде пееше славей.Къщата се разпадаше пред очите му. Вече на премного години, тя беше по-скоро заслон, отколкото дом. Преди няколко години таванът в лявата част пропадна. Той сложи няколко греди и няколко слоя найлон, колкото да спират дъжда, …