Проза

Разхождаше се замислен

Разхождаше се замислен. Отдавна беше спрял да обръща внимание на крачките си, които кънтяха след него. Чувстваше се изморен и отчаян, но поне в градината беше зелено и клоните се преплитаха по онези особени начини, напомнящи мандали. Някъде пееше славей.Къщата се разпадаше пред очите му. Вече на премного години, тя беше по-скоро заслон, отколкото дом. Преди няколко години таванът в лявата част пропадна. Той сложи няколко греди и няколко слоя найлон, колкото да спират дъжда, …