Поезия

Страшно много ми липсва
тая твоя тегоба
която е моя,
която е в мене,
страшно много ми липсват
очите ти
и очертанията на
полезрението ми.
Страшно много боли
тая тънка …

Останали са трима
да изчакат кораба,
останали са двама
все още да държат
ръцете си,
един стои
и сплита времето
във примка
висят стотици
в примки по дърветата.

Спестявам
да си купя пясък,
обичам през пръсти,
през сито от мисли
не мога да призная
че ми липсва
болката
да бъда истински.
И оня тъмен вятър
там от хълма …

И не е просто празен усет,
четвърти ден
пръстта изглежда чужда.
Лицето ти
на дъното
на вярата
и вярата
на дъното
на чувствата.
- Забравеният сън е сянка,
погрешен шепот, …