Тревни рани

Спестявам
да си купя пясък,
обичам през пръсти,
през сито от мисли
не мога да призная
че ми липсва
болката
да бъда истински.
И оня тъмен вятър
там от хълма
студените звезди,
зелени рани,
коленете ми
се пазят от желанието
от живота да бъдат
издрани.
В съсиреците виждам
макове
и мръсна ми се струва тая рана,
тревата съм изскубал
като косите си
като уплашен вятър
моят дъх
е бездиханен.