Поезия

За разпада >всичко
е просто поличба
прочетена бавно
прочетена истинно
във разпада
танцуваме
всички
това наше искане
е стъкло от роса
по железни кокичета.

В красотата на чуждия ирис
намерил съм
тъмнината на моето
стихотворение
ръце се преплитат с ръце
и се сливат
във стълба
във стълпотворение
с почернели очи
се катеря нагоре
слагам …

Страх ме е
нежен съм
очите ми потъмняват
плача
гнети ме нещо
гнетя сам себе си
боли ме
отхрачвам се
не мога да викам
срам ме е
искам
да викам …

небето е небъдене, отсъствие,
и само стъкленият вакуум
ръцете ти обсипани със пръстени,
очите ти за пролет лакоми.

Дали наслуки сме намерили
щастие
във тихия взор на очите
или сме копали с години
зениците
в търсене
на зенити

на К.