Непознатата стаичка

В края на коридора имаше врата, която Анна никога не беше отваряла. Не защото й беше забранено — просто така се бяха наредили нещата. Детството й беше минало покрай нея без особено любопитство. Когато стана на трийсет и седем, и се върна в родния дом след погребението на майка й, тя стоя пред вратата дълго. Ключалката беше стара, медна, леко позеленяла. Тя сложи ръка на дръжката. Натисна. Стаята беше малка, с един прозорец на изток. Нямаше нищо особено вътре — само сгъната завивка и детски стол. И светлина, много светлина за такава малка стая.