Онези неща

Онези неща
които не
се
изказват,
за които
най-много не смея да пиша
в които поезията е саможива
вътре във тях
е всичко
в онези неща
които ще скрия
от белия сноп лъчи
на листа
там ще остане един
не поет,
а човек
мъртвороден
и дишащ
на пресекулки
през всяка секунда
прозира желание
презира жестокото
свое собствено
искане
от страната на
най-крехките рими
дъждът е преминал
и от дъжд
се превръща във
искреност
но аз съм човек
и аз съм страхливец
затова казвам
Стига!
Завеса. Заглъхнал писък.
и аз съм човек
и аплодирам
тая актьорска игра
на моите мисли
отвъд завесата - бих се влюбил
отвъд завесата лежи мрака
тоя бял лист е
успокоение
поезия
порно
протакане.