Къде да се скрия

Днес излязох навън, а там нямаше нищо. Нямам предвид мрак, нямам предвид безсмислие.
Имам предвид, че днес просто излязох навън
и там нямаше нищо.
Ще се повторя, все едно че говоря в безсъница, всичко си беше както си беше.
Всичкото старо отминало бъдене, от вчера и от преди години, то същото
беше и днеска.
“Беше и днес” ми кънти на кухо, бих се замислил дали тия думи не са гнили.
Нещо обаче се случи (тук разбира се не се случи нищо) и се уморих
преди да съм се замислил.
Явно е станало късно, докато съм си мислел, за днешния ден, за вчера.
Онова от преди години, това нещо от днеска,
опасявам се,
че утре ще ме намери.