Игра на форми
Във пълна безтегловност
от света,
в излишъка
на смисъла на формите,
разгражда се красиво
самота
родена от на нуждата
законите
търкулва се стъкло
със ириса на времето
и неговият ход ще спре
когато легне
вселената в отломките
на сън
от звезден прах
и само тая вечер
е последна
от света,
в излишъка
на смисъла на формите,
разгражда се красиво
самота
родена от на нуждата
законите
търкулва се стъкло
със ириса на времето
и неговият ход ще спре
когато легне
вселената в отломките
на сън
от звезден прах
и само тая вечер
е последна